6 древни легенди, които се основават на реални събития

От незапомнени времена до ден днешен митовете, легендите и приказките не спират да вълнуват въображението ни, пише obekti.bg. Във "Властелина на пръстените", една от най-известните съвременни приказки, се разказва за тъмна, ужасяваща планина, изпълнена с огън. Потоците огън от изригването на вулкана Стромболи на остров Сицилия направили такова впечатление на Толкин, че вдъхновили този образ в романа му. Но не само съвременните истории са вдъхновени от реалността. Оказва се, че редица много по-древни истории крият повече от зрънце истина. Ето някои от най-ярките примери.

 

Езерото Крейтър и битката на боговете

Коренните американци от племето Кламат вярвали, че езерото Крейтър в Орегон някога е било висока планина на име Мазама. 

 

В нея живеел Лао, божество на подземния свят. В епична битка между Лао и небесния бог Скел, огън и сяра изпълвали небесата между Мазама и близката планина Шаста. Лао загубил битката и се върнал в подземния свят. Скел сринал планината върху него и го затворил завинаги, запечатвайки входа на тъмницата му с красиво синьо езеро.

 

Този мит всъщност описва мощно вулканично изригване преди 7 700 години, когато огромно количество магма пропуква кората и отваря масивен кратер, който по-късно е запълнен с дъждовна вода.

 

Шри Ланка и армията на маймуните

Прочутият индийски епос Рамаяна разказва класическата история за отвличане и отвоюване. Сита, съпругата на бога Рама, е открадната и отведена в Демонското царство на остров Ланка. Армия от маймуноподобни мъже, заедно с брата на Рама Лакшман, построили плаващ мост (Мостът на Рама) между Индия и Ланка, откъдето прекосили морето и успели да победят царя на демоните Равана.

 

Въпреки че тази заплетена история е пълна с фантастични детайли, самият мост действително съществува. Кадрите от въздуха ясно показват 48-километров подводен участък от варовик и пясък, простиращ се между двете земни маси.

 

Този мост - който в някои свои части е само на няколко метра под повърхността на водата – вероятно е вдъхновил древната легенда. Смята се, че е минавал над водата чак до XV век, когато силна буря го потопила под вълните.

 

Звездата-гост

Около 1006 година редица астрономи забелязват явление, което те наричат ​​"звезда гост" в небето. 

Персийският учен Ибн Сина (по известен с латинското име Авицена) дава подробна информация за събитията. В неговата Китаб ал-Шифа (Книгата на изцелението) той обяснява как непознатият обект, който се виждал в небето в продължение на месеци, не спирал да променя цвета си, като хвърлял искри, преди в крайна сметка да избледнее и да изчезне.

 

Дълго време смятали, че е комета, но сега знаем, че Сина е наблюдавал супернова, избухнала преди 7200 години, чиято видима светлина е достигнала Земята в началото на първото хилядолетие. Въпреки че видимата ѝ светлина отдавна е изчезнала, високоенергийните останки от SN 1006 все още могат да се видят благодарение на рентгеновата обсерватория Chandra на НАСА.

 

Промяната на цвета в този случай може да означава сливане на два бели джуджета, което би създало особено енергична свръхнова, искряща в променлив цвят. Описаното от персийския учен означава, че тази легенда не само е вярна, но и предоставя на съвременните астрономи детайли, които иначе щяха да бъдат загубени.

 

Атлантида

Един от най-известните митове в човешката история, описан от гръцкия философ Платон, разказва историята за високо развита древна цивилизация, потънала под вълните и изгубена завинаги. Макар че твърдението се оспорва, редица археолози смятат, че митът може да препраща към рухването на Минойската империя.

 

Преди около 3 650 години, мощно вулканично изригване е разтърсило остров Санторини, известен още като Тера. Огромната магмена камера избухнала на повърхността толкова катастрофално, че основата ​на острова се сринала, изпращайки цунами към Крит и погребвайки голяма част от острова в морето. Високоразвитата Минойска цивилизация потъва под вълните завинаги.

 

Буревестника и кита

Приказка на коренното американско население разказва за Буревестника, добронамерено свръхестествено същество, което се спуснало в морето, за да се разправи с кита убиец, който лишавал племето Куилют от прехрана. По време на тази епична битка се породили мощни вълни и много хора на земята загинали в хаоса. В крайна сметка Буревестникът успял да издигне кита над вълните и да го стовари на земята с яростен гръм.

 

Удивителното е, че през 80-те години на миналия век геолозите откриват доказателства, че през 1700 г. в северозападната част на Тихия океан е имало мощно земетресение, предизвикало цунами. То не само ударило американското крайбрежие, където вероятно са живели Куилют, но било толкова мощно, че е достигнало чак до Япония.

 

Големият потоп

Разбира се, Ноевият ковчег с всички видове животни в него няма как да мине за историческа истина, но много елементи от библейския разказ за потопа се повтарят и в други древни текстове от Близкия изток. Един от тях е епосът за Гилгамеш.

 

В тази месопотамска сага, датираща от 7. век пр. н.е., боговете решили да причинят невиждан подоп и да унищожат света. Един от боговете, Еа, казал на човек на име Уту-Напищим да построи лодка, за да спаси себе си и семейството си заедно с цял куп животни. Историята се развива почти по същия начин като библейската. Дали обаче има някакви доказателства, че действително е имало такива наводнения?

 

Геологическите изследвания показват, че в Черно море спират да се вливат ледникови води в края на последния ледников максимум, преди 11 500 години. Вместо това, ледниците се топят в Северно море и водата в Черно море започна да намалява. По същото време Средиземноморският басейн се пълнел с морска вода от Атлантическия океан. Двете морета бяха разделени от ивица суша. 

 

В крайна сметка Средиземно море се преляло в Черно. Това накарало седиментната бариера между двете морета да се разкъса драматично и всеки, който би могъл да наблюдава това, щеше да види водопад, 200 пъти по-мощен от Ниагарския водопад, който пълни басейна толкова бързо, че може да потопи цял град за по-малко от ден.