5 неща, които объркват мозъка ни

Мозъкът се затруднява при осмисляне на четириизмерните обекти, безкрайността на Вселената и квантовата механика – това е нормално. Но сивото ни вещество по принцип няма проблеми с обработването на сетивната информация от ежедневните обекти и преживявания – с някои ярки изключения. Мanager.bg посочва пет обикновени неща, които объркват мозъка, показвайки странните му особености.

 

1. Вратите

Случвало ли ви се е да влезете в стаята с определена цел – например да вземете нещо – и внезапно да забравите защо сте там? Оказва се, че вратите са виновни. Психолози от Университета Нотр Дам откриват, че преминаването през врати предизвиква своеобразна „събитийна граница” в съзнанието, отделяйки един ред на мисли от следващия, както излизането от стаята сигнализира края на филмовата сцена. 

 

Мозъкът комплектова мислите от предната стая и отваря нова страница за информацията от следващото място. Такива събитийни граници обикновено помагат да организираме мислите и спомените си, но когато влезем в стаята и се зачудим за какво сме тръгнали, ефектът е противоположен.

 

2. Някои звуци

Кое ви дразни повече: писукането на алармата сутрин, клаксоните в уличното задръстване или някое от многото устройства, което пищи, че му свършва батерията? Всички са ужасни. Тези пиукащи и бибиткащи звуци са саундтракът на модерния свят, но мозъкът ги възприема трудно. Развитието ни не е съпроводено от подобни звуци и ние се мъчим да ги схванем. 

 

Естествените звуци се създават от пренос на енергия, например при удара на палка върху барабан. Енергията се пренася върху мебраната на барабана и постепенно се разсейва, карайки звука да заглъхва. Нашата система на възприятие се е развила така, че да използва заглъхването, за да разбере какво се случва – какво издава този звук и откъде идва. Бибиткащите звуци обаче са като кола, която кара със 100 км/ч и внезапно се удря в стена, вместо бавно да намали и да спре. Този звук не се променя с времето, не отзвучава и мозъкът ни недоумява какво е и откъде идва.

 

3. Снимките

По време на еволюцията си не само не сме слушали аларми, но не сме гледали и снимки. Както бабите ни може да се научат да използват Интернет, но не могат да развият интуция към него, така ние съзнателно разбираме снимките, но подсъзнанието ни не може да ги отдели напълно от изобразените на тях хора и предмети.

 

Изследвания показват, че хората са много по-точни, когато хвърлят стрелички по снимката на Хитлер, отколкото по снимки на Кенеди, на бебета или на хора, които харесват. Друго изследване показва, че много хора започват да се потят обилно, когато поискат от тях да режат снимки на любимите си предмети от детството. Без милионите години практика ни е трудно да отделим образа от реалността.

 

4. Телефоните

Случвало ли ви се е да усетите телефона да вибрира в джоба или чантата ви, само за да го погледнете и да видите безжизнения му празен екран. Ако усещаме често такива фалшиви вибрации, причината е, че мозъкът стига до погрешни заключения в опит да систематизира хаоса от информация, който ни заобикаля.

 

Бомбардирани сме от сетивни данни, а мозъкът трябва да филтрира безполезния шум и да регистрира само важните сигнали. В праисторически времена непрекъснато сме възприемали извитите пръчки в периферията на погледа си като змии. С днешната техноцентрична нагласа мозъкът ни може да интерпретира всичко, от шумоленето на дрехите до къркоренето на стомаха, като сигнал, че получаваме обаждане или съобщение.

 

5. Колелата

Забелязвали ли сте как колелата се движат наобратно във филмите? Това е защото кинокамерата заснема ограничен брой кадри в една сцена, а мозъкът запълва празнотите между тях, като създава илюзията за продължително движение. Между единия и следващия кадър колелото е направило повече от една обиколка, затова ни изглежда, че то се върти назад.

 

Подобна илюзия обаче се случва и в реалността, което е по-странно. Една от теориите я обяснява с това, че мозъкът възприема движението е като серия от кадри, както при кинокамерата. Филмираме ефективно околния свят, но понякога не достатъчно бързо, за да възприемем правилната посока на бързо въртящите се колела.