DIA пуска демонична сила в новата си песен, снима видеото в архитектурен шедьовър

Новата песен на DIA, "Демон", пристига в традицията на най-доброто от етноизпълнителката. Песента съчетава в себе си традиция, модерен поглед, нестандартно видео и уникалните вокални възможности на DIA, заради които я наричат българската етно принцеса. 

 

"Демон" вплита в себе си една от най-популярните народни песни - "Пустоно лудо и младо". DIA и Алекс Нушев създават нова музикална линия, която запазва любимия и познат рефрен, но дава превес на авторския стил. Текстът е на самата Димана Мирчева-DIA, а думите оживяват в живописен видеоклип, в който изпълнителката е в ролята на главната, фатална героиня: "Песента представя мой сън, в който аз, жената, съм демонът. Моят глас разказва за история между мен и мъж, който желае да бъда негова жена. Той вижда в мен не тъмната, а светлата част. Демонът за него е светлина, въздух и вода. Без своя демон той не може да живее. Но аз бягам от него, защото съм свръхестествено създание и не мога да бъда до смъртен. Даже хората ме сочат с пръст и казват: Тъмнината тя е! Демон там витае!" 

 

 

Внушението на силните думи и въздействащата мелодия се засилват от усещането, което носи мястото на снимките. "Демон" намира своя дом в 100-годишната сграда на бивша керамична фабрика. Наречена е архитектурен шедьовър и е построена изцяло от дървен материал, доставен от Алпите, с носещи тухлени зидове. Усещането за древна мистичност засилва и специалното участие на Явор Любенов, който облича пищния костюм на сурвакар (в Пернишко маскарадните персонажи  биват наричани сурвакари).

 

 

"Неговият костюм също е изключителен", разказва DIA. "Изработен е от специално обработени кожи в село Витановци, област Перник, а звънците му тежат над 50 килограма. Маската на сурвакаря е истинско произведение на изкуството, създадена от кожи и рога." 

 

Символичното бягство на тъмнината от светлината, на греха от любовта и на демона от сурвакаря е майсторски предадено от професионалния визуален екип на Петър Симеонов, Ангел Пешков и Павел Павлов, а емблематичният фолклорен звук е от гайдата на Петьо Костадинов.