Николай Гергов - "Таласъмите не спят зимен сън"

Крайните квартали на София винаги са ми изглеждали като подходяща сцена за филм на ужасите. По разбитите улици стигаме до неугледните блокове, мръсните входове, мрачните стълбища и затворените врати. А зад тях се крият… таласъми. Или поне така ги нарича Николай Гергов в дебютната си книга "Таласъмите не спят зимен сън". Брутална, гадна, натъжаваща, усмихваща – тя със сигурност няма да те остави безразличен.

 

Светът на "Таласъмите не спят зимен сън" се изминава от край до край пеша, а из него и почти няма да срещнем някакви изненадващо сложни персонажи. Езикът им не притежава почти никакви учтиви или книжовни форми, но пък е пълен с препратки към неща, които всеки жител на голям български град моментално ще познае. "Таласъмите не спят зимен сън" е реална поне колкото всеки наш празен ден.

 

Из тези познато-непознати места се движи героят-разказвач, който има една основна суперсила – пука му. Там, където ние вадим телефоните за снимка, или се оплакваме във Фейсбук, той се намесва. Страхливец пребива някой по-слаб на улицата или вкъщи? Лицемерен до погнуса измамник налапва поредната си жертва? Клетница извършва смъртен грях само и само, за да може да спаси живота на детето си? Той е там, където нас ни няма.

 

Неговите колебания и фрустрации четем през отношенията му с може би най-комплексния образ сред всичките "таласъми" - лудия Миролюб. Именно той е и неосъзнатият ни гид през историята, в която го виждаме първо като жертва, а после като... нещо, което може да те вцепени от ужас. А ужасът в книгата има много лица. Не е случайно, че тя е разделена на части с имена на смъртни грехове ("Гняв", "Леност", "Похот"...). Всяка ни показва как с инструментите на реалността можеш да създадеш свят без никаква надежда.

 

И все пак в света на таласъмите проблясва лъч светлина. Тя. Първия път е примирена жертва, а след това сама тръгва към своето спасение. Героят един път е спасител, за да бъде след това мълчалив съучастник. 

 

Мълчание. Наистина трудно можеш да кажеш каквото и да е в края на иначе краткото пътуване през Ада, което представлява "Таласъмите не спят зимен сън". По-добре да не говориш, а да се замислиш.

 

За автора:

Николай Гергов е роден в София през 1989. По шумните улици и тихите кръчми, по които е ходил като ученик, студент и млад човек с чувство за мисия, ще го намерите и днес като почти толкова млад човек с чувство за мисия. Неженен, неосъждан, но и не съвсем безопасен (особено, ако най-накрая се върне в боксовата зала). Занимавал се е с журналистика и пиар, преди да му стане ясно, че чуждите истории не са толкова интересни, колкото тези, които можеш да създадеш сам. Затова и пише. Според нас - добре. И вие ще мислите така за него, ако прочетете дебюта му "Таласъмите не спят зимен сън".