Тавиани спечелиха златото на "Берлинале"

"Знаеш колко много харесаме филмите ти, благодарим на теб и на цялото жури, което тази година успя да вземе хармонични решения" – с тези думи Паоло и Виторио Тавиани се обърнаха към британския режисьор Майк Лий, председател на международното жури, веднага след като им връчи "Златната мечка" за "Цезар трябва да умре" (Ceaser Must Die). След като отбелязаха, че тази година за тях фестивалът е бил най-вече "сила и поезия", именитите режисьори прочетоха имената на затворниците, участвали в снимания в затвора "Ребибия" филм.

"Те няма как да бъдат с нас тази вечер и да станат част от общата ни радост. Искаме обаче да чуят за силното ни желание много хора да гледат филма, за да усетят, че затворникът с тежка присъда също е човек!" За да изрази специалното си отношение си към създателите на филма директорът на фестивала Дитър Кослик покани на сцената и продуцентката на филма Грация Волпи, която каза: "Струваше си да изтърпим много неща, за да направим именно такова кино!"

Истинска сдържаност показа унгарецът Бенедек Флигауф, чийто филм "Само вятърът" (Just the Wind) справедливо бе удостоен с втория по значение приз - "голямата награда на журито". От сцената на "Филмпаласт" той отправи думи на благодарност най-вече към социалните работници, безрезервно помагали по време на работата му с ромите. "Надявам се тази награда да им помогне да получат по-голямо признание за тежката работа, която вършат" – заяви Флигауф в Берлин.   

Още по-лаконичен бе германецът Кристиян Петцолд, когото журито на Майк Лий обяви за "най-добър режисьор". Филмът му "Барбара", чието действие се развива през 1980 в затънтено село на бившата ГДР се оказа най-щастливият от общо трите немски заглавия в конкурса.

Тоталната си изненада от обявяването й за "Най-добра актриса" не скри Рашел Муанза, трогателната изпълнителка на жената-дете Комона в "Бунтовничка" на Ким Нгуен. "Това, че съм тук тази тази вечер, го дължа дължа единствено на Ким. Много, много ти благодаря" – повтори няколко пъти тъмнокожата изпълнителка.

Искрена емоция по повод на удостояването му с приза "Най-добър актьор" показа и Микел Бое Фьорсгаард. В историческата драма на Николай Арсел "Кралска история" (A Royal Affair) той великолепно изпълни ролята на психически нестабилен монарх на Дания от края на 18-и век. Същият филм получи и наградата "за най-добър сценарий".
 

Николай Арсел и съсценариста му Размус Хайстерберг напомниха на немската публика, че са работили десет години над историята за трудното прилагане на едни от първите реформаторски идеи в Европа. Заради сгъстения си драматизъм и съвременното си звучене този филм успя да измести от фокуса на журито френската историческа драма "Сбогом, кралице" (Les Adieux a la reine) на Беноа Жако, с който бе открит открит фестивалът.

Престижната награда "Алфред Бауер", която по традиция се дава на произведения с новаторски търсения, този път отиде при португалеца Мигел Гомес и неговия "Табу". "Доста съм смутен" – не без ирония каза в Берлин режисьорът. "Положих доста усилия този филм да изглежда старомоден, а ето че получавам награда за новаторство." Заради чаровните си препратки към нямото кино "Табу" спечели и признанието на международната критика, която му даде отличието на ФИПРЕССИ.

Наградата за "изключителен художествен принос" този път бе дадена на немския оператор Лутц Райтемайер, заснел китайския "Долината на бялата сърна" (White Deer Plain) на Уанг Куан’ан. За да изрази благодарност, на сцената се качи неговата приятелка. Тя уточни, че точно в този момент Райтемайер снима в Саудитска Арабия. "Скъпи Луц, знам, че сега ни гледаш. Тази награда е твоя, гордеем се с теб!" – каза тя.   

"Сестра" (Sister) на Урсула Майер получи само диплом, "по изключение" гарниран  със сребърна статуетка на прочутата берлинска мечка с надпис Special Mention. "Това е нашата изненада за теб" – извинително се обърна Лий към Майер и прочете няколко прочувствени изречения за качествата на историята, в която рано пораснало момче се бори с мизерията на живота. "Сестра" е за едно младо същество, което не е на правилното място. Радвам, че Берлин се оказа това място" – не без известна горчивина отговори Майер.

От своя страна Дитер Кослик сподели, че едно от най-силните преживявания за него тази година е бил показът на филми, посветени на събитията в Северна Африка и Сирия, както и едноминутното мълчание в памет на невинните жертви.

И този път известният с чувството си за хумор дългогодишен директор на "Берлинале" не избяга от веселия си нрав и за радост на публиката потанцува по време на официалното закриване. "Движенията ви приличат по-скоро на йога, отколкото на индийски танц" – весело коментира изявата на директора водещата Анке Енгелке.
Всъщност има защо Кослик да е доволен: за по-малко от десет дни мегафестивалът успя да продаде над 300 000 билета. Но това съвсем не е гаранция, че немската критика няма да продължава да изисква повече от него, а именно: по-компактен и силен конкурс, който да "държи" "Берлинале" на нивото, което наистина заслужава.

Dnevnik.bg