Изпратихме великия ни актьор Велко Кънев

"Велко Кънев е един от най-големите човеци, с които съм работил", призна пред БГНЕС режисьорът Николай Волев, който дойде да се поклони пред паметта на големия български актьор.

"От него можем да научим да бъдем повече човеци, защото толкова малко останаха", добави той. "Талантливи актьори има много, но много малко са тези, които съчетават в себе си таланта и големия човек", убеден е режисьорът на "Да обичаш на инат". Именно във филма на Волев, в една от най- емблематичните си роли, Велко Кънев изрече думите, че "животът е жесток, но когато си прав, трябва да се бориш до край".

"Борбата, особено с тежката болест е много страшна и само мога да си представям какво му е било. Аз го виждах наскоро и той не показваше, че страда. Той се бореше до край", каза още Николай Волев. "Много ми се приплака и започнах да си спомням най-смешните неща, които сме преживели заедно, даже ги припомних и на дъщеря му и тя се усмихна, което ми направи хубаво впечатление. Все пак те трябва да издържат…", призна той, минути след като остави цветя пред ковчега на един от най-запомнящите се актьори в българското кино и театър.

"Непрекъснато си мисля, че е нямало миг, в който да не се възхищавам на Велко, на човешкия му талант. Той бе човек, стъпил здраво на земята и в същото време с невероятна фантазия и въображение, който сега лети към други небеса. Той не е измислен герой. Той е герой", сподели актьорът Стоян Алексиев. "В него имаше инат, хубав български инат, който дава живот и дава настроение на другите. Той се бори тихо, без шум, като рицар и дори като гладиатор. Сигурно е предчувствал, че в тази битка единият ще победи. Аз мисля, че той победи", призна Алексиев.

"На един концерт на Клуб НЛО в НДК той ми каза : "Чочо, днес ти ще пееш на два гласа, защото на мен ми е паднал два гласа". Казах му, че не мога, а той ми отвърна : "Нищо, ще се научиш, след като аз не мога", спомни си Петър Попйорданов. Двамата ги запознава Павел Поппандов, още когато текат снимките на "Оркестър без име". "Той беше мълчалив. Никога не съм чувал да повиши тон на някого, дори и когато е имал право да го направи. Умееше да се усмихва ужасно красиво и много искрено и сърдечно. Имаше много приятели, които не са от сцената и от съсловието. Той бе човек", каза още Чочо Попйорданов.

"Много се радвам, че с Велко Кънев прекарахме едни 4 дни заедно по време на снимките на филма "Стъпки в пясъка". Покрай него можеш само да се радваш на присъствието му. Очите му постоянно се смееха", каза актьорът Иван Бърнев.

В края на 2008 година, покрай юбилейния си спектакъл "12 разгневени монолога" пред драматурга на постановката Андрей Филипов Велко Кънев сам се описва като "Жаден. Недоволен. Мечтаещ. Фантазьор. Работлив. Максималист. Обичлив. Емоционален. Чувствителен".

Стотици близки, приятели, колеги и почитатели на Велко Кънев дойдоха в Народния театър Иван Вазов, за да поднесат цветя и изпратят един от най-обичаните български актьори в последния му път.

Артисти, режисьори, политици, студенти от НАТФИЗ, кинаджии и театрал казаха последно сбогом на Велко Кънев, който почина на 63-годишна възраст в неделя след тежко боледуване. По ирония на съдбата днес в Народния театър е премиерата на "Рицар на Светия дух" от Боян Папазов.

В памет на своя колега трупата на Народния театър написаха : "За нас Велко Кънев бе и е част от душите ни. Затова и болката от неговата смърт – като всяка смърт несправедлива и неочаквана – е толкова силна. Той се отправи натам, където нищо друго не е нужно, освен обичта на ближните. За времето, отредено му свише, Велко Кънев създаде образи, които станаха част от духовната мощ на българите и се превърнаха в мяра за вътрешна сила. Защото "изгоря на сцената". В пълния смисъл на думата той отдаде живота си на театъра и се вгради в него. И дълго, дълго още ще носи като сребърен клинопис след себе си шлейфа на любовта на много поколения, които плени с таланта и добрината си. Наричат го "велик" – така тълкуват името му ВЕЛКО, но за нас той беше просто артист. Артистът магьосник, който с незабележим наглед жест можеше да повдигне и най-тежката завеса между сцената и публиката. Сега тази завеса падна завинаги. Горчивината, с която го изпращаме днес, утре ще се превърне в нетленна памет за човека, пред чийто талант сме паднали на колене".