Преди няколко години изпълнителката сподели, че през 1995 г. е направила рязък завой от обичайното си звучене и е създала алтернативен албум, който обаче никога не е видял бял свят.
Сега обаче нейният лейбъл планира най-сетне да издаде "Someone's Ugly Daughter" през втората половина на 2026 г.
Източник споделя пред рубриката "Bizarre" на вестник The Sun:
"Още откакто тя се изпусна, че албумът съществува, феновете отчаяно искат той да бъде официално издаден и качен в стрийминг платформите. След години на неофициални разговори какво да се прави, всички вече са се съгласили албумът да бъде пуснат през втората половина на 2026 г. Отне много време, но се надяваме феновете да сметнат, че чакането си е струвало. Това определено е Марая такава, каквато никога не сте я чували."
През октомври 2024 г. 56-годишната певица призна, че все още се надява някой ден да издаде гръндж записа.
По време на участие в подкаста "Las Culturistas" водещият Мат Роджърс я попита: "Можеш ли да пуснеш този гръндж албум?". А Марая отговори: "Толкова съм ядосана, че още не съм го направила… но с кого да го издам?"
Роджърс ѝ предложи да го пусне независимо, използвайки "Garage Band" или нещо такова, а певицата добави: "Да, мисля, че мога да го направя."
Изпълнителката разказа повече за този албум в интервю със Зейн Лоу за "Apple Music 1" през 2020 г., като разкри, че от нейния лейбъл са ѝ забранили да го издаде.
Тя каза: "Малко си навлякох неприятности, задето направих този албум – алтернативния албум – защото тогава всичко беше супер контролирано от хората на власт. Никога не съм си казвала: "О, ще го издадем." Но после си помислих, че трябва да го пусна. Че трябва да го направя под псевдоним. Хората да го открият сами и каквото стане – но всичко беше потулено."
Певицата разкри повече за проекта и в мемоарите си от 2020 г. "The Meaning of Mariah Carey", като пише: "Заигравах се с онзи леко гръндж, леко пънк стил, в който творяха белите певици, популярни по онова време“, добавя тя. "Знаете ги, които изглеждаха толкова безгрижни към чувствата и имиджа си. Те можеха да са гневни, мрачни и небрежни, със стари обувки и намачкани фусти, с неподдържани вежди, докато всяко движение, което правех аз, трябваше да е шлифовано и пресметнато до крайност. Исках да се откъсна на свобода, да избягам, да изразя нещастието си – но и да се позабавлявам.“
