Само часове преди най-големия концерт в кариерата си, Папи Ханс поднесе неочакван подарък на феновете си. Артистът изненада публиката с премиерата на видеото към "90-а" - една от най-обичаните песни от новия му албум Слънцето.
Още с излизането на албума песента бързо се превърна във фаворит на слушателите. Не е трудно да се разбере защо - "90-а" звучи като лято, като безгрижните години между края на 90-те и началото на новия век. Като радиото в колата на родителите ни, първите морета с приятели и онова време, в което животът сякаш беше малко по-прост. "90-а" не просто напомня за едно музикално десетилетие – тя връща усещането за него.
Видеото също е далеч от всичко, което Папи Ханс е правил досега. Заснето изцяло с ретро камера, то представлява своеобразен дневник от последните месеци от живота му. Между препълнени концертни зали, пътувания, лодки, приятели и малки моменти на щастие, клипът показва една страна от артиста, която рядко достига до публиката.
Покрай албума Слънцето Папи Ханс сякаш постепенно разкрива, че не е само ранимият поет, когото познаваме от песните му - в "90-а" виждаме и човека, който умее да се радва на живота, който може да се забавлява и който напомня, че понякога щастието не е голямо откритие, а просто лято с правилните хора.
Сред кадрите във видеото се появяват и редица популярни лица, сред които Виктор Стоянов, познат на зрителите като първия Ерген на България, както и певецът Тино. Присъствието им допълва усещането за едно безкрайно лято, в което всички бихме искали да попаднем поне за няколко минути.
Изборът на дата за премиерата също не е случаен. Само часове след появата на клипа Папи Ханс излезе пред 15 000 души в разпродадената месеци по-рано Арена 8888 София – едно от най-големите постижения за български поп артист през последните години. Месеци след разпродаването на билетите, реалната гледка на живо надмина дори очакванията, създадени от снимките и видеата в социалните мрежи.
Гигантски визуализации, впечатляваща сценография и осветление от световна класа превърнаха залата в постоянно променящ се свят, който съществуваше някъде между концерт, кино и сън.
И все пак най-коментираният елемент от вечерта се оказа самият Папи Ханс. Без танцьори. Без оркестър. Без армия от хора на сцената. Сам срещу 15 000 души. Формула, която на теория изглежда рискована за подобен мащаб, но на практика се превърна в едно от най-силните доказателства за статута на артиста.
От първата до последната песен публиката остана на крака – пеейки, скачайки и превръщайки почти всяко парче в масов хор.
