Певецът написа открито писмо до заболяването, повече от две десетилетия след като му бе поставена диагнозата.
В него той споделя:
"Колко време мина? 21 години. 21 години, а ти не си се променил ни най-малко. Забавно е колко често разговаряме. Честно казано, на всеки няколко минути. Поглеждам телефона си, за да проверя какво е нивото на кръвната ми захар. Посягам към инсулиновата си помпа, за да си поставя доза инсулин, защото се каня да изям нещо, което съдържа 17 грама въглехидрати".
В писмото, написано като част от инициативата "A Letter to Diabetes", изпълнителят размишлява върху предизвикателствата, свързани със заболяването:
"В някои дни всъщност се разбираме, сякаш сме от един отбор. В други дни ти си поемаш по свой собствен път и няма значение колко внимателен съм аз. Правиш това, което си решил. В много отношения така стоят нещата и в семейството. Разчитате един на друг, подкрепяте се и знаете, че винаги ще бъдете заедно. Затова дори когато се карате, сте сигурни, че няма изведнъж да останете без опора".
Ник допълва, че понякога се чувства доста неприятно знаейки, че в известна степен диабетът контролира живота му:
"Когато се срещнахме за първи път, твоята непредвидимост ме обърка. Бях изградил целия си живот около нереалистичната представа, че всичко може да бъде планирано и контролирано. През годините ти постепенно разруши тази представа, стъпка по стъпка. Една част от мен е благодарна, че научих този урок. Друга част обаче ти се сърди за това. Точка. Има дни, в които се питам какъв ли би бил животът ми без теб".
Ник, който е женен за актрисата Приянка Чопра от 2018 г., разкрива още, че въпреки трудностите е успял да намери чувство за принадлежност благодарение на срещите си с други хора, живеещи с диабет. Преди това той често се е чувствал неразбран:
"Винаги ми е било трудно да почувствам, че принадлежа някъде. В училище имах усещането, че никой не ме разбира. А и в повечето други среди беше така. Това беше основната тема през цялото ми детство и юношество. Едва когато започнах открито да говоря за живота с диабет тип 1 и да се срещам с други хора, които също живеят с това заболяване, най-накрая почувствах, че принадлежа към някаква общност".
