Преди да ви разкажем за ревматологичните заболявания, ще се спрем на болката като понятие, тъй като тя е неразделна част от тях.
Какво е болка? Това е неприятно сетивно и емоционално преживяване, което е свързано с действително или потенциално увреждане на тъканите на тялото. Сетивното усещане е физическо, но вторият компонент е емоционален. Това е реакция на всеки човек – как той възприема и реагира на болковото усещане. Творецът ни я дал, за да се предпазим и вземем мерки за оцеляване.
Най-общо болката бива от една страна остра и краткотрайна (при травма, убождане) или от друга страна хронична (над 3 месеца).
Кога трябва да потърсим ревматолог?
Ако болката в ставите е продължителна, повтаряща се, ако има подуване и/или зачервяване, изразена скованост (особено сутрин) над 30 мин., нощна болка, ограничаване на движението, необяснима температура, отпадналост, спад на телесна маса, местещи се болки от става на става или ако има вече доказана ревматологична диагноза, но има обостряне на заболяването, не трябва да отлагаме посещението на ревматолог.
Кои хора са с висок риск?
Лекарите говорят за генопип и фенотип. При генотипа има генетична предразположеност към дадено заболяване. Съществуват и генетични маркери за някои от тях. Това не означава, че човек обезателно ще се разболее от ревматологично заболяване, за което има генетична информация. И тук важен се оказва фенотипът, околната среда, начинът на живот. Примерно навиците и начинът на живот в семейството (храна, движение и спорт), къде географски живее то, има ли някакви инфекции, които да се предадат между членовете му, какви професии упражняват.
Накратко, по-висок риск от ревматологично заболяване имат хора, които в семейството си имат близки с него. Примерно в Лудогорието при мюсюлманите по-често се среща заболяването лупус (главно при жени), което означава, че и полът е определящ за някои заболявания. И още - при мъже по-често може да се прояви Болест на Бехтерев - подагра.
Фактори, влияещи на развитието на заболяването, са наднормено тегло, липса на движение, тютюнопушене, инфекции (стрептококови, туберколоза), вирусни инфекции, автоимунни заболявания. Влияние оказва дори повишено излагане на слънце, влага, студ, също и професията (включва ли физически или психически натоварвания). Например шивачките (работят при определена поза и с повишено физическо натоварване) страдат често от болки в гърба и ръцете. Хората работещи в офисите пък са обездвижени, почти винаги с ниско ниво на витамин D. От значение за развитие на заболяването е и дали има хормонални проблеми, каква е възрастта. Накратко, хората в риск не трябва да отлагат посещението на ревматолог.
На какво най-често се дължи подценяването на сигнализиращите за заболяване симптоми:
- Ако те се развиват бавно и постепенно, човек си мисли, че се е преуморил, спал е накриво, нещо от времето е и т.н.
- Ако симптомите се появяват и изчезват, т.е са на пристъпи, пациентът се мисли, че проблемът е нещо временно;
- Ако болката не е силна (в началото);
- Недостатъчна информираност за заболяването;
- Опити за самолечение и самоволен прием на обезболяващи, което влияе временно на заболяването, но не го лекува.
Какви рискове крие това?
Възпалението може да стане трайно, да увреди ставите и рязко да затрудни движението на пациента, което ще влоши качеството му на живот. Това от своя страна води до намалена работоспособност, хронична болка, депресии, изключване от социалния и професионален живот.
Възможно е уреждане на цели органи – очи, мозък, сърце, бъбреци, кожа и др. В тази връзка казваме, че има системно засягане в тялото при ревматологичните заболявания. Пропусне ли се моментът за диагностициране и лечение може да се стигне до затруднения в лечението или инвалидизация.
Да подчертаем червените линии, които не трябва да се пресичат:
1. Сутрешна скованост над 30 мин.;
2. Подуване, затопляне и зачервяване на стави;
3. Болки в няколко стави;
4. Продължителна болка над 2-3 седмици;
5. Умора и отпадналост;
6. Нощна болка;
7. Температура, кожни обриви.
Ако има поне два от тези признака, да не се отлага посещение при ревматолог.
Добрата новина е, че:
1. Има квалифицирани ревматолози, които работят добре и колаборирано със своите колеги дерматолози, ортопеди, невролози, офталмолози, физиотерапевти, защото болестта е една, но с различни проявления;
2. Има изготвени национални консенсуси за лечение;
3. Има необходимите медикаменти за лечение, като в България се прилагат почти всички съвременни терапии, прилагани в Европа и света. Медикаментите са насочени към контрол на възпалението, облекчаване на болката, забавяне или спиране на увредите на ставите. Целта е постигане на частична или пълна ремисия.
4. Освен класическия начин на лечение през последните години силно навлязоха у нас и някои терапии като биологична терапия, таргетна терапия, нелекарствените методи като физиотерапия, рехабилитация, водолечение. Разви се ортопедичното лечение, има по-голяма информираност по темата и се говори повече за здравословен начин на живот, контрол на тегло и т.н..
И в заключение, целта на нашия живот е да го изживеем пълноценно… но за това трябва да сме здрави, а нашето здраве е и наша отговорност. Лекарите могат да помогнат само на тези, които поискат тяхната помощ. Те изграждат взаимно доверие и уважение лекар-пациент. Така резултатът е много по-висок.
Още по темата може да научите от интервюто на DIA с д-р Тодоров – ревматолог на 7 май в предаването "Абсолютно Fresh!" между 14ч. и 18ч. Не го пропускайте, както и да слушате любимата си музика по Радио Fresh!
