Нана Гладуиш: Една жена, която желае да бъде като всяка друга

Възможно ли е една жена да не иска да се чувства специална? В женското ДНК е заложено желанието на всяка дама да се чувства специална и обгрижвана. Дамите харесват малките ритуали, които отделят само за себе си – време с приятелки, пътешествия, планове, моменти, специално отношение. 

 

Но има едни жени, които не искат да бъдат специални, а просто – като всяка друга. Не вярвате? Днес ви срещаме с една жена, която няма нужда от представяне, но откровено желае да бъде като всяка друга - Нана Гладуиш. Създател на Фондация Една от 8, жена, която два пъти се е изправяла пред тежката диагноза "рак на гърдата" и една от тях – онези жени, които не искат да бъдат специални. Днес тя ни предоставя една различна перспектива относно нуждите и желанията на дамската половина – тази на жената, която се сблъсква със суровата действителност на рака на гърдата. 

 

Посланието на съвместната ви кампанията с Avon "Искам да съм като всяка друга" предоставя една различна гледна точка – нуждите на диагностицираните с рак на гърдата жени. Нужди, за които рядко се замисляме или по-скоро не познаваме. Какво означава посланието за теб – да искаш да бъдеш като всяка друга? 

Преди всичко за мен това не е просто едно послание, за мен е реална мечта. Бих искала да не спасявам живота си всеки ден, да не пия лекарства непрекъснато, да не се плаша от всяка болежка, покашляне, да не треперя 365 дни в годината, че някой може да ми каже "болестта се върна". Не просто си пожелавам да съм здрава, аз мечтая да съм здрава. Искам да мога спокойно да правя планове за бъдещето, та дори и близко. Знаете ли, че от няколко години ме е страх да си купя почивка за след 3-4 месеца, защото си мисля, дали ще съм добре, здрава, за да я реализирам. 

 

Би ли ни разказала повече за действителността на жените, които се борят с рака на гърдата – за какво още обществото не се замисля достатъчно или не осъзнава?  

Хората и обществото не разбират, че една диагноза "рак" не просто променя живота ти за известно време по време на лечението, тя променя живота ти завинаги. Първо, много жени продължават живота си, но за съжаление, те са инвалидизирани. На мястото на липсващата гърда те носят протеза, специализирани сутиени, не могат да си позволят блуза с деколте. Но дори и да прикрият за пред другите ампутацията на едната си гърда, те няма как да се скрият от себе си. Те се гледат всеки ден и се чувстват различни. Освен това, една жена, която е на терапия, не се чувства добре, няма коса, ноктите и се цепят, чупят, дори падат, цялата се чувства подпухнала и натежала от многото лекарства, които й вливат. И разбира се, че иска да е като всяка друга, здрава, усмихната, да ходи на фризьор, маникюр, да излезе на кафе с приятелки и да си споделя малки женски тайни. Понякога съм ходила по улицата с тюрбан, защото нямам коса и съм усещала съжалителния поглед на околните и тихи коментари: "А това е онази от телевизията, която се бори с рака". Аз просто станах "жената с рака". Мога да си призная, че понякога съм завиждала на другите жени. Гледала съм ги как вървят по улицата и съм си казвала: "Гледай сега, тази жена сигурно си мисли какво ще сготви за вечеря, а аз си мисля дали ще съм жива утре". 

 

Съвместно с Avon от Фондация "Една от 8"  си партнирате по дългогодишната програма  "Бъди до мен" – можеш ли да ни разкажеш повече как програмата помага на диагностицираните жени да се почувстват като всяка друга? 

Тази програма дава на жените едни от най-необходимите за тях неща. Вяра, успокоение, разбиране, аксесоари, които не са евтини и които им помагат да си върнат женствеността и самочувствието. По програмата "Бъди до мен", ние предлагаме на жените индивидуални психологически консултации, практически и юридически консултации, групи за взаимопомощ, арт-терапии, йога, консултации с професионален гримьор. Благодарение подкрепата на Avon и всички техни посланници, ние подаряваме на жените, преживели мастектомия, специализирани сутиени. С розовия кемпер на Една от 8 обикаляме из страната и правим профилактични прегледи за рак на гърдата и още много други неща. Това е една реална подкрепа, при това напълно безплатна за жените. 

 

Арт терапия, йога упражнения, консултация с професионален гримьор. Това са част от услугите, които съвместната ви програма с Мисията на Avon срещу рака на гърдата включва. Защо те са важни за диагностицираните жени и какво е специфичното при една "арт терапия", например?  

Всичко това е важно, защото помага на жените да се върнат към истинското си "аз". В момента, в който им е най-тежко, им дава възможност да срещнат хора, които ги разбират. Нашите психолози и арт-терапевти са изключителни жени. Те самите са жени, които са преживели рака на гърдата, справили са се с болестта и сега живеят един пълноценен и щастлив живот. Ето това им даваме и ние - посока, път, по който да тръгнат и да продължат живота си със самочувствие и увереност, въпреки диагнозата. Колкото до арт-терапията, тя им дава възможност, изразявайки себе си чрез творчество, да открият нови, неподозирани за себе си неща, да опознаят страховете, мечтите си. 

 

Как би описала клуба на "Една от 8" на човек, който не е запознат с дейностите ви? Смяташ ли, че това, че сте заедно и се подкрепяте, ви прави по-силни? 

Нека ти отговоря така: Когато ми е най-тежко, ходя в Клуба на една от 8. Просто нямам търпение да отида при жените там. Когато ми е най-хубаво, също искам да отида там, за да им разкажа, да споделя с тях. Клубът на Една от 8 не може да се опише, той трябва да се почувства. Когато втория път ме диагностицираха с рак, Клубът на Една от 8 вече съществуваше. И тогава там намерих всичко, от което имах нужда; аз, председателят на Клуба, бях негов ползвател. И разбрах, че лекарите могат да ти спасят живота, но не могат да ти върнат живота, онзи живот, който искаш да живееш, онзи живот, който си струва да живееш. Когато живееш с рак, хората, които истински те разбират, са само хората като теб, и разбира се твоето семейство. Най-важното е, че ние не просто говорим за рака на гърдата и ги информираме за диагнозата, ние им даряваме нашето приятелство и те вече не са сами в болестта. И да, когато не си сам в страха си, ставаш по-силен. 

 

Обръщането на перспективата – "искам да съм като всяка друга", а не "специална", кара клишета като подаръци, почивки, вечери и нови дрехи, да изглежда незначителни. Това ли бе целта на посланието? 

Идеята на посланието за мен е, че всички ние мечтаем за едно и също. И няма нищо дребнаво да мечтаеш за любов, подаръци, вечери, нови дрехи, да отгледаш детето си, да видиш внуците си. Няма нищо по-хубаво от това да си здрава и да мечтаеш за всичко това. Напротив, лошо е, когато тези мечти бъдат изместени от една единствена - да си здрава.