Как да се накарате да правите нещо, когато не ви се иска?

Имате проект, който сте оставили на заден план – този, чийто краен срок вече е неудобно близо. Има и един клиент, на когото наистина трябва да върнете телефонно обаждане – този, който не прави нищо, а само се оплаква и отнема от ценното ви време. Момент, нямаше ли тази година да се опитате да посещавате фитнеса по-често? Добрата новина е, че можете да станете по-добри в неотлагането на неща за вършене, ако използвате правилната стратегия, пише profit.bg. Изборът на стратегия, която да използвате, зависи на първо място от въпроса защо протакате: 

 

Причина номер 1: Отлагате нещо, защото се страхувате, че ще го оплескате

Решение: Приемете така наречения фокус към предотвратяване 

Има два начина да погледнете на всяка задача. Можете да свършите нещо, защото гледате на него като на начин след това нещата да се подобрят – като постижение. Психолозите наричат това фокус към поощрение – когато имате такъв, вие сте мотивирани от мисълта, че ще спечелите нещо и работите най-добре, когато се чувствате нетърпеливи и оптимистично настроени. 

 

Ако обаче се страхувате, че ще оплескате въпросната задача, това не е фокусът за вас. Тогава имате фокус към предотвратяване - гледате на задачата като на начин да задържите това, което вече имате, т.е. да избегнете загуба. Когато се концентрирате върху това да избегнете загуба, единственият начин да излезете от опасност е като предприемете незабавни действия. Колко по-притеснени сте, толкова по-бързо ще пристъпите към действия. Това не звучи особено забавно, особено ако сте от типа, който е фокусиран към поощрението, но ако няма друг начин да се мотивирате, изплашете се от това, което иначе ще загубите. Чувството е ужасно, но действа. 

 

Причина номер 2: Отлагате нещо, защото чувствате, че не ви се прави. 

Решение: Игнорирайте чувствата си. Те ви пречат

В своята книга "Щастие за хора, които не понасят позитивното мислене“ Оливър Бъркман посочва, че през повечето време, когато казваме неща от рода на “Просто не мога да ставам рано сутрин” или “Просто не мога да се накарам да спортувам.” Това, което наистина имаме предвид, е, че не можем да се накараме да почувстваме, че искаме да правим тези неща - в крайна сметка, никой не ви връзва към леглото, а плашещо изглеждащи охранители не блокират входа на фитнеса. Физически нищо не ви спира – просто не чувствате, че трябва да го правите. 

 

Както обаче пише Бъркман: “Кой казва, че трябва да чакате, докато ‘почувствате’, че трябва да направите нещо, за да започнете да го правите?” Не е необходимо. Бъркман посочва, че много от най-продуктивните творци, писатели и иноватори са станали такива отчасти заради това, че са разчитали на рутинно установен начин на работа, който ги е карал да отделят по определен брой часове на ден, независимо колко невдъхновени може да се чувствали. Бъркман напомня една мисъл на Чък Клоуз, който казва: “Вдъхновението е за аматьорите. Останалите просто сме на линия и отиваме на работа.” Така че ако просто си седите и отлагате нещо, защото не "чувствате", че трябва да го правите, поменете, че всъщност не е необходимо да чувствате, че ви се прави нещо. Нищо не ви спира. 

 

Причина номер 3: Отлагате нещо, защото е трудно, скучно или като цяло неприятно

Решението: Използвайте планиране от типа "ако-тогава“

Прекалено често се опитваме да разрешаваме този конкретен проблем само с воля. Разбира се, ако имахме волята да направим това, никога нямаше да го отлагаме. Проучвания показват, че хората често надценяват способностите си за самоконтрол и разчитат прекалено често на това, за да избягват неприятности. Направете си услуга и приемете факта, че волята ви е ограничена и че тя невинаги може да се справи с предизвикателството да ви кара да правите нежелани неща. 

 

Вместо това използвайте планиране от типа "ако-тогава“, за да свършвате работата. Изготвянето на такъв план е нещо повече от вземането просто на решение какви конкретни стъпки трябва да предприемете, за да завършите един проект – това планиране включва също така къде и кога ще ги предприемете. Ако е 2 часа следобед, тогава ще спра това, което върша и ще се заема с доклада, за който колега ме помоли. Ако шефът ми не спомене молбата ми за увеличение на заплатата по време на нашата среща, тогава ще повдигна отново въпроса преди края на срещата. 

 

Решавайки предварително точно какво ще направите, няма какво да обмисляте, когато дойде моментът. Няма "наистина ли трябва да свърша това сега ?“ или "Не може ли това да почака за после?“, или "Може би трябва да правя нещо друго“. Когато размишляваме, волята става необходима, за да вземе трудното решение. Плановете от типа "ако-тогава“ обаче значително намаляват изискванията към вашата воля, като правят така, че вие вземате правилното решение доста преди критичния момент.

 

Тези три стратегии – да се мисли за последиците от провала, да се пренебрегват чувствата и да се планира подробно, не звучат толкова забавни като съвети от рода на “Следвайте страстта си!” или “Бъдете позитивни!” Те обаче имат безспорното предимство, че са ефективни. Точно такива ще бъдете и вие, ако ги използвате.