37 неща, за които може да съжаляваме на старини

Практически е невъзможно да прекараш живота си, без да съжаляваш поне за нещо, но идеята е да не се давиш в самосъжаление, когато по-голямата - или поне по-акативната - част от него е минала. А това са все неща, за които си струва да помислим, докато сме още млади, защото поводи за съжаление могат лесно да бъдат избегнати. HighViewArt изборява 37 от тях. 

 

1. Изпуснати възможности зa пътуване.

С възрастта пътуването става по-трудно, особено ако имаме семейство и издържаме други хора освен себе си.

 

2. Ненаучен чужд език.

Един ден ще се ядосвате на себе си, ако сте учели чужд език в гимназията, а не помните нищо от наученото.

 

3. Да останем в нездравословна връзка.

Всеки, който си е тръгнал от неблагоприятна връзка, поглежда назад и му се иска да го е направил по-скоро.

 

4. Да не използваме слънцезащитен крем.

Бръчки, брадавици и рак на кожата могат да се предотвратят или поне забавят, ако се грижим за тялото си.

 

5. Пропуснати възможности да гледаме любимите си музиканти.

"Ще гледам Х следващия път, като минават през града”. А защо не сега?

 

6. Страх от изпробване на нови неща.

Един ден ще погледнем назад и ще си кажем: От какво ме беше толкова страх?

 

7. Да пренебрегнем грижата за тялото си.

Много от нас прекарват времето си на дивана.  Едва когато станат на 40-50-60 години или нагоре, разбират какво са изпуснали. И макар никога да не е късно да започнеш здравословен начин на живот, десетилетията забавяне си вземат своето.

 

8. Ограничаване до приписвани от обществото ни роли.

Много малко неща са толкова тъжни, колкото един стар човек да си каже: “Е, навремето така не правехме”. Не говорим да се "тръгне през просото", а по-скоро да бъдете себе си и да търсите щастието си, без да ви интересува "какво ще си кажат хората".

 

9. Да се застоим на лоша работа.

Разбира се, трябва да си плащаме сметките. Но ако не направим план как да си подобрим положението, един ден ще се усетим, че сме прекарали 40 години в ад. 

 

10. Мързелуване в училище.

Оценките невинаги са определящи за нашата съдба, но натрупаните знания - често. Един ден ще ви се иска да сте обръщали повече внимание на ученето само по себе си.

 

11. Да не осъзнаем собствената си красота.

Много от нас прекарват младостта си недоволни от начина, по който изглеждат, а в действителност това е времето, в което са най-привлекателни.

 

12. Страх от изричането на "Обичам те”

Когато остареем, няма да ни е грижа дали са отговорили на любовта ни - ще е от значение само, че сме споделили чувствата си.

 

13. Да не се вслушваме в съвета на родителите си.

Когато сме млади, не искаме да се вслушваме в родителите си, но горчивата и досадна истина е, че те са прави за много от нещата от живота.

 

14. Да прекараме младежките си години, насочени само към себе си.

Откровено казано, един ден ще се срамувате от това. Има един цял свят извън нас, добре е да му обърнем внимание.

 

15. Да се тормозим за това, което другите мислят.

След 20 години няма въобще да ви е грижа за тези хора.

 

16. Да не инвестираме в мечтите си.

Да подкрепяме другите е похвално, но не и когато е за сметка на нашите собствени мечти.

 

17. Да живеем с миналото.

Старите хора поглеждат назад към времето, когато са се опитвали да си стъпят на краката, и виждат само изгубено време.

 

18. Да таим гняв към най-близките ни хора.

Каква е ползата от това да изживяваме гнева отново и отново?

 

19. Да не се застъпваме за себе си.

Старите хора не търпят нападки от никого. Не трябва и вие.

 

20. Да не сме били доброволци.

Е, вероятно няма да съжалявате, че не сте били доброволци в стил "Игрите на Глада", но животът, в който не сме допринесли с нищо добро, е много тъжен.

 

21. Да пренебрегваме грижата за зъбите си.

Мийте зъбите с четка, използвайте конец за зъби, ходете редовно на преглед. Един ден ще осъзнаете, че този съвет е безценен.

 

22. Да не задаваме въпроси на своите баби и дядовци преди смъртта им.

Много от нас осъзнават прекалено късно какъв страхотен източник са били нашите баба и дядовци. Те могат да ви обяснят за всичко, но само ако ги попитате навреме.

 

23. Да работим прекалено много.

Никой не поглежда назад от смъртното легло, за да си припомни, че е прекарал повече време в офиса. Напротив, иска му се да е прекарал повече време със семейството си и приятелите си.

 

24. Да не се научим да готвим перфектно поне едно ястие.

Именно това ястие ще направи всички вечери и празници по-специални.

 

25. Да не се наслаждаваме на момента.

Младите хора постоянно бързат, но да спрем и да се насладим на момента е добро нещо.

 

26. Да не завършим започнатото.

”Мечтаех да стана медицинска сестра, дори се записах и на уроци, но тогава…”

 

27. Да не овладеем поне един парти трик.

Ще ходите на стотици, ако ли не и хиляди партита през вашия живот. Няма ли да е страхотно да сте в центъра на вниманието с нещо, което после няма да ви е срам да видите из целия фейсбук?

 

28. Да се оставим да бъдем водени от очакванията на околните.

Не позволявайте на хората да казват: “Ние не правим така!” Ами нека. Други пък правят.

 

29. Да не оставим приятелствата да се развиват по реда на нещата.

Хората се отдалечават. Придържайки се към това, което е било, вместо да приемем, че нещата са се променили, може постоянно да ни тревожи и натъжава.

 

30. Да не си играем достатъчно с децата си.

Когато остареем, разбираме, че желанието на детето се променя бързо от това да си играе, към това да не му се мяркаме пред очите.

 

31. Да не поемаме рискове (особено в любовта).

Спомняйки си, че поне веднъж сме повярвали в някой - пък и дори да са ни предали - ще е утешаващо, когато остареем.

 

32. Да не създаваме контакти в младежките си години. 

Социалният кръг може да изглежда ненужен, когато сме млади, но на по-късен етап осъзнаваме, че така се печелят много работи и кариери.

 

33. Да се тормозим прекалено много.

Както Том Пери пее в една песен: "Повечето от нещата, за които се безпокоя, така и не се случват.”

 

34. Да се заплитаме в излишни разправии.

Кой има нужда от това?

 

35. Да не прекарваме достатъчно време с любимите ни хора.

Времето, прекарано с тях, е толкова ограничено, затова направете така, че да се запомни.

 

36. Да не споделим талантите си с другите.

Не всеки съжалява за това, но много възрастни хора биха искали поне веднъж да почувстват тръпката, която се изпитва, когато застанеш пред публика и се докажеш със своите таланти.

 

37. Да не показваме признателността си.

В началото може да е трудно да го осъзнаем, но в последствие разбираме, че всеки момент на тази земя - от най-обикновения до най-вълнуващия -е дар, който сме щастливци да споделим.