През 2024 г. световната музикална индустрия заработи близо 30 милиарда долара

За десета поредна година приходите от записана музика продължават да растат в световен мащаб.

 

През 2024 г. те достигнаха 29,6 милиарда долара, гласи Годишният доклад на Международната федерация на звукозаписната индустрия /IFPI/, който беше публикуван днес (целия доклад ТУК). Това е ръст от 4,8 % спрямо 2023 г.

 

Основен двигател на този ръст продължава да е стриймингът и по-специално – този с платен абонамент. Той бележи увеличение от 9,5% спрямо предходната година. За първи път през 2024 г. общият приход от стрийминг премина границата от 20 милиарда долара (20,4 милиарда долара). За сравнение – в годините между 2003 г. и 2020 г. общият приход на световната музикална индустрия не е преминавал 20 милиарда долара. Стриймингът формира 69% от всички приходи от записана музика за 2024 г., а броят на потребителите с абонамент към тези услуги достигна 752 милиона души по целия свят.

 

Приходите от записана музика в България също продължават да растат. През изминалата година те достигнаха 18.3 милиона долара. След огромния ръст от 44%, който музикалната ни индустрия отбеляза през 2023 г., през 2024 г. тенденцията на повишаване на приходите се запазва, но успокоява, и ръстът е 8,27 %. Това придвижва България едно място напред в глобалната класация на музикалните пазари и страната вече заема 52 място от общо 70 пазара.

 

 

"Както в световен мащаб, така и в България, основният приход за музикалната индустрия е от стрийминг. У нас през 2024 г. той формира 59,2% от целия български музикален пазар и продължава да расте - с 8,6% спрямо предходната година." отбелязва изпълнителният директор на БАМП Галя Маринова.

 

В световен мащаб приходите от физически носители бележат лек спад (-3,1%) през 2024 г., но това е спрямо изключително силното им представяне през 2023 г., когато ръстът им беше 14,5%. Общата тенденция обаче не се отнася за приходите от винили, които за 18-та поредна година се увеличават (+4,6%). 

 

България обаче задържа траен ръст (+8,4%) в приходите от физически носители и през 2024 г. Така те вече представляват 10,3 % от общия приход на българската музикална индустрия. 

 

Приходите от управление на права продължават да са вторият най-значителен източник на приходи за българската музикална индустрия и бележат увеличение от 6,9% спрямо 2023 г. Това се дължи на обхващането от лицензодателя (ПРОФОН) на все повече ползватели. През 2024 г. най-голям ръст бележат синхронизациите, който са се увеличили с цели 22,6%.

 

Галя Маринова: "Продължаваме да се движим  във възходяща посока със стабилни темпове, но това не трябва да ни успокоява, защото има много предизвикателства пред музикалната индустрия както в България, така и в глобален мащаб".

 

Тези предизвикателства бяха коментирани и от Виктория Оукли, главен изпълнителен директор на IFPI: "Един от ключовите въпроси, които разглеждаме в този доклад, е ролята на изкуствения интелект в музиката. Музикалните компании са възприели потенциала му, за да подобрят артистичната креативност и да разработят нови и вълнуващи начини за взаимодействие с феновете. Въпреки това е пределно ясно, че разработчиците на генеративен изкуствен интелект, които "усвояват" защитена с авторски права музика, за да обучат своите модели без разрешение от носителите на права, създават реална заплаха за човешката артистичност. Призоваваме политици и законодатели да защитават музиката и артистичността. Трябва да използваме потенциала на изкуствения интелект, за да подкрепяме и засилваме човешката креативност, а не да я заменяме."