Памела Андерсън сама разказа историята си в интимен документален филм

Памела Андерсън винаги е била като "отворена книга" в интервютата си, отговаряйки на всевъзможни въпроси, без да съзнава, че може да "тегли чертата", ако някой от тях ѝ се стори неудобен. Нов документален филм ѝ предоставя възможността сама да разкаже своята история.

 

През годините актрисата отговаря на всякакви запитвания - за гърдите си, тялото си, имиджа си, гаджетата си, отчасти защото е любезна и самоиронична, отчасти защото природните ѝ дадености са в известна степен "купонът ѝ за храна" и отчасти защото хората, които ѝ ги задават, най-често са уважавани журналисти, работещи за уважавани медии, пише life.dir.bg.

 

От момента, в който камерата я показва на голям екран с прилепнала тениска на футболен мач в Канада през 1989, образът на Памела Андерсън по същество вече не е неин. Той принадлежи на всички останали. До момента, в който тя престава да бъде личност и се превръща просто в обект. Шанс не ѝ дава дори сериалът "Пам и Томи" на Hulu, заснет без нейно участие или съгласие.

 

 

"Памела, една любовна история", нов документален филм от режисьора Райън Уайт за Netflix, предоставя на секссимвола на 90-те възможността да разкаже историята си по свой собствен начин - от най-ранните ѝ дни до дебюта ѝ в "Playboy", славата ѝ със "Спасители на плажа", многото ѝ бракове, преминавайки през скорошното ѝ участие на Бродуей.

 

Тя все още е онази отворена книга, обезоръжаващо забавна, откровена и нецинична. Стои пред камерата "красиво и без грим", позволявайки на режисьорите и публиката да надникнат в душата ѝ. Това е завладяващо за гледане, особено за тези, които изобщо не са се замисляли за нея.

 

Животът на Памела винаги е бил, а и все още е изключително сложен, още от ранното ѝ детство. Подобно на много жени преди и след нея, Андерсън не се чувства красива, докато расте, и след преживяна сексуална травма тялото ѝ е източник на таен срам. Иронично, че в крайна сметка същото това тяло ще да бъде нейният "купон за храна". Когато се изявява като модел, дори когато позира гола, тя играе роля и не се чувства като себе си.

 

 

Има някаква непринуденост в блондинката, която въпреки всичко не се изживява като жертва. Тя не съжалява за прибързаните си решения. Дори и да ѝ е дошло до гуша да се говори за гърдите ѝ, в един момент тя използва имиджа си за кауза, която я вълнува - организацията PETA (Хора за етично отношение към животните). Памела е и изпълнена с надежда романтичка, на която не е трудно човек да симпатизира.

 

Документалният филм напомня, че 54-годишната Памела Андерсън все още е тук. Тя не е някаква далечна, вече несъществуваща фигура, около която трябва да се спекулира или се налага да бъде спасена от минисериали. Тя просто може да бъде попитана как се е чувствала тогава и как се чувства сега. И тя ще отговори откровено, както винаги.