Носителката на "Грами" 2022 Пенка Кунева: "С музиката си искам да разказвам историите на нашето време"

"Исторически композирането е било винаги мъжка професия - това е тежка професия, в която трябва да бъдат инвестирани много години, за да израстнеш като артист. И пак чисто исторически, в нея много трудно пробиват жени", беше споделила в специално интервю за Z-Rock композиторката Пенка Кунева, която тази година издигна още по-високо името на българските творци, като спечели с колегите си "Грами" в категорията "Най-добра класическа колекция" за музиката към документалния филм "Жени воини - гласове на промяната".

 

Пенка Кунева е родена през 1967. Завършва Националната музикална академия и получава докторска степен от университета "Дюк" в САЩ. От 1999 работи за киното и телевизията, . Оркестрирала е музиката на филми като "Матрицата", "Карибски пирати", "Ангели и демони" и "Трансформърс". Тя създава музиката към игрите "Принцът на Персия", "Трансформърс", "Мумията VR", игралните филми "Ага", "Среща", "Шепот на Дявола" и други. 

 

През 2018 година Елена Розберг имаше възможността да се чуе с нея и да поговорят за предизвикателствата на професията, мечтите и упоритата работа, която за две десетилетия те отвежда от София до някои от най-големите продукции в Холивуд. 

 

 

"И въпреки това, България се справя много впечатляващо", продължава мисълта си от началото на интервюто Пенка, "защото има не една или две, а три жени-композиторки, които работят на световно ниво". Освен себе си - тук няма място за скромност, докторантката от университета "Дюк" в САЩ работи за киното и телевизията от 1999 и е оркестрирала музиката на филми като "Матрицата", "Карибски пирати", "Ангели и демони" и "Трансформърс", а от 2009 създава музика към видеоигри, тя има предвид също Елица Александрова - която също композира музика към видеоигри, както и работещата в Англия Добринка Табакова.

 

Кое я инстригува именно в тази професия, попита Елена. "Страшно много обичам фантазията и приказките. Растем с тях още от деца и винаги съм имала желание да пиша музика за театър. Бях на 12 години, когато пишех музика към детски театри", разкрива дълбоките корени на увлечението си композиторката. "Винаги съм обичала и киното - това, че ни дава възможност по модерен начин да разказваме историите на човечеството - като фантазия, като научна фантастика."

 

Пенка си припоми, че книгите на писателя-фантаст Любен Дилов-баща са били като прозорец в един вълшебен свят за децата в България - и особено за нея, тъй като писателят е бил близък семеен приятел. "Цял живот ме е привличало да работя с други хора по техните идеи и да разказваме фантастични истории - а точно това прави филмовият или гейм композиторът".

 

А тя самата геймър ли е? "О, да! Играя - всички вкъщи играем", смее се Пенка. Разбира се, на нея отчасти ѝ се налага - все пак трябва да знае какво правят колегите ѝ, но тя открито признава, а просто е фен на видеоигрите. Особено внимание обръща на визуала - "Това за мен, като творец, винаги е било интересно - как се съчетава нещо необичайно с нещо тривиално, балансът между новаторството и традицията."

 

Елена отбеляза, че векторът филмова музика - музика за видео игри е често явление и при най-големите имена в бранша. Каква е причината? "Музиката за игрите е много интересна!", ентусиазирано отговаря Пенка. "Едно от предизвикателствата е да създадеш музика със специфичен стил, която е само за тази игра. Затова - дълго преди да се разпишат партиите - задача на композитора е да избере "цветовете", съчетанията, инструментите, солистите - така че да се получи специфичен, уникален звук, който принадлежи само на тази игра в целия свят. А това е важно, защото игрите използват звука, за да се обособят и различат една от друга - това осигурява уникалното изживяване. Което е богато и многослойно - играта е поне 50-60 часа, така че в нея има много различни музикални етюди и теми, което два на композитора възможност да се разгърне максимално. И мен точно това ме привлече." 

 

Дали музиката на видеоигрите може да изиграе ролята на катализатор на интереса към музикалните зали за младите хора, зачуди се Елена и Пенка не скри, че от години разсъждава по същата тема. "И смятам, че да, музиката, която чуват в игрите и филмите може и ги води в концертните зали. Така научават за класическата музика, за голямата традиция и започват да милеят за нея. Може би не толкова все още у нас, но например в Япония концертите в зали с музика от игри са нещо много популярно и това е отличен начин голямата традиция да стане актуална за младите. За мен това е много важно, защото обичам оркестъра с цялото си сърце и искам да видя как младото поколение го обиква на свой ред."

 

Кое най-силно я вълнува? "Като жена-композитор, най-много ме вълнува разказването на истории - историите на нашето време. Затова искам да разкажа историите на силни жени, които се стремят към нещо - жени, в които виждам себе си."

 

А за какво е мечтала тя самата, когато е била тийнейджър? Така ли си е представяла нещата? "Винаги съм си мечтала да работя с другите по техните идеи", категорична е Пенка. "И го правех: в България работех по пантомима - като композитор, като пианист. Работех много в театъра с колегите там и това много ме увличаше и ми харесваше. Така че винаги съм знаела, че каквото и да правя, ще е колаборативна работа. И че ще е свързано с истории, които са вечни и непреходни."

 

"Но никога не съм си представяла в детството си, че ще бъда в Холивуд, в Ел Ей. Тази мечта се зароди, когато дойдох тук в "Дюк" като студентка." признава тя. "Направим смела стъпка, чието осъществяване отне години - аз съм в Холивуд от 19 години, а това са 19 години къртовски труд. Щастлива съм обаче, че успях да създам семейство - това е невероятно важно за мен. И това е красотата на живота - не винаги си си го представял така, но пъл смелите стъпки и упоритата работа се възнаграждават. Но кариерата е непрекъснат проект - отне ми две десетилетия да се утвърдя, но нито за миг не сядам на успехите си с идеята, "Ей сега ще скръстя ръце и няма да правя нищо". Винаги има учене на нови стилове, запознанства с нови хора, разбиране на тяхната естетика и стил. Тези процеси никога не спират - постоянно учиш нови неща."