Ерол Ибрахимов обяви края на Уикеда

Ерол Ибрахимов, фронтменът на Уикеда, обяви края на групата.
 
"Здравейте приятели,
За голямо съжаление, от днес Уикеда прекратява активната си дейност. Причината е проста, просто нямаме какво повече да кажем, та решихме, че е по-честно и към вас и към нас да замълчим. Благодарим ви за подкрепата и всички хубави неща, които ни дадохте! Обичаме ви! Лека, успешна, доходна и безаварийна..."
 
Вестта за неочаквания край на колоритната формация бе анонсирана непосредствено след нейния концерт на Фестивала на цацата в Кранево, няколко дни преди обявения за 15 юни гиг в столичния клуб "Маймунарника" с Милена и Svetlio & The Legends, и участието на Уикеда в афиша на мегасъбитието Hills Of Rock 2018 в Пловдив през юли, пише MySound.bg.
 
Бандата е сформирана в Божурище през 1997. След различни конфигурации през годините, през 2015 Ерол Ибрахимов (вокали, бас) и китаристът Росен Григоров върнаха групата в състав с Владимир Георгиев-Попа (барабани), Ясен Обретенов (клавишни), Александър Борисов (тромбон) и Сандо Сандов (тромпет) в светлината на прожекторите.
 
Каквато и да е съдбата на групата насетне, зевзеците отдавна си отвоюваха място в сърцата на феновете, което никой не може да им отнеме. Малко хора не са чували и не са си припявали на "Обичам", "Мари-анна", "Няма да се дам", "Уиски с фъстъци", "Сканархия", "Иван", "Спомени", "Ернесто Че Гевара", "Затова, защото", "Сватбъ", "Пинокио" и, разбира се, "А ние двамата с Боби пием кафе" - първият голям хит (от EP-то "Революция"), който ги изстреля в звездна орбита. От по-новия репертоар на Уикеда със запазената ѝ марка се откроиха парчетата "Тинтява 6", "За Сузи и опашката", "6 юли" и "Полу". Ирония, здравословен нихилизъм, безпричинна веселост, горчив оптимизъм и съмнение във всичко – такива неща бликат на талази от немногобройните, но изключително значими и характерни албуми на Уикеда. Каквито албумите, такива и авторите (обратното също е вярно).
 
Запознатите обаче знаят - общият кораб на музикантите в тази честна, искрена и сърцата група, следващи нестихващите си през годините страсти, твърде често се разбиваше в скалите на творческата суша. А те бяха сред единиците родни групари, които предпочетоха тогава умно и достойно да мълчат, вместо глупаво да подскачат върху ритъма на парчета, в които самите те не вярват. С годините Уикеда престанаха да са "българският антидепресант", за какъвто ги обяви някогашният музикалиен официоз "РИТЪМ" през 1999. Не, те не се поддадоха на депресията, просто "непринуденият пънк и ска купон" постепенно мина на втори план, иронията - ставаше все по-горчива, хуморът – все по-черен... 
 
Логично - еволюираха и текстовете на Ерол, тъй като това е банда, чието творчество не би било толкова запомнящо се без думите към мелодиите. Фронтменът притежава удивителната способност да разкаже увлекателно цяла история с една песен , да борави с тънка (и не чак дотам) ирония и черен хумор. Той е от малкото автори на тая сцена и околните ѝ, които си позволяват да ръчкат в средношколската литературна памет на българина, и да измъкват оттам великолепни класически цитати, дарявайки ги с модерен градски дух от селски тип, и с много пънк. Лирики, пропити с онази балканска самоирония, която може да се види и във филмите на Кустурица. Погребението се превръща в сватба. И обратното.
 
Уикеда става част от първия български независим лейбъл "Жълта Музика" през 1999, заедно с другите "жълти" банди Анимационерите, Блуба Лу и Остава. 

Свързани новини


Коментари


flash