Кайли Миноуг пред Radio Fresh! за албума "Body Language" през 2003-та

Radio Fresh!: И така, Кайли, време е да започваме – цяла България в момента слуша нас двамата, сигурен съм! Ще говорим преди всичко за албума ти “Body Language” – това е третият ти проект за Parlophon, излезе, ако не се лъжа в средата на ноември… Колко време ти отне работата по 12-те парчета?

Kylie: Винаги зависи от много неща, но определено мога да кажа, че това като че ли е най-лесно отдалия ми се албум. Навремето смятах, че колкото е по-сложно едно нещо, толкова е по-добро. Това обаче вече е минало! Откакто записвам за Parlophon направих Light Years и Fever, а те бяха нещо като фундамент, на който стъпи Body Language, бяхме си написали домашното и затова ни се стори по-лесно сега. Не че не ни забавиха неща, но в общи линии албумът ни отне около 6 месеца. И двата ми предишни ми загубиха повече време – например Light Years стана за месец-два отгоре, въпреки че от самото начало знаехме, че ще бъде поп албум. За новия се знаеше, че ще работя с продуцентите ми от Light Years – бях толкова щастлива, когато ги видях в студиото. Ние знаем къде се намира всеки един от нас и какво умеем най-добре и затова направихме Body Language по-бързо… Междувременно направих и две мащабни турнета, които ме мотивираха много, смятам че това си личи и в новия ми албум, щастлива съм от резултата.

Radio Fresh!: Fever – твоят предишен албум продаде повече от 6 милиона копия в цял свят, а Can’t Get You Out Of My Head стана хит, който беше буквално навсякъде. Не ти ли става досадно, когато я чуваш и сега понякога?

Kylie: Не, в никакъв случай! Имам предвид, че при всеки от нас има моменти, в които искаме да се затворим някъде навътре в собственото си пространство – нещо, което все по-трудно ми се удава! В такива случаи аз обикновено си казвам: “Невероятно е да можеш да докоснеш някого с песен или изобщо с нещо, което си сътворил…” Така че – не, не може да ми стане досадно!

Radio Fresh!: Can’t Get You Out Of My Head от албума ти Fever наистина беше такъв велик сингъл – и като продажби, и като радио airplay! Не се ли притесни, че може да не се появи друга толкова силна песен от албума?

Kylie: Да, много вярно! След успеха на Can’t Get You Out Of My Head аз се почувствах безкрайно притеснена какво ще последва, как изобщо ще извадим втори сингъл! И въпреки това се случи чудо – оказа се, че Love At First Sight дори надминава първия сингъл по излъчвания… Това ни помогна да си поемем дълбоко дъх и да започнем дори да мислим за Body Language. Колкото по-голям хит ставаше Can’t Get You Out Of My Head, толкова повече време си откраднахме… По онова време не бях сигурна дали това е най-големият съвременен хит, аз бях…просто си мислех: “Боже, какво ли следва от това?!” Сега…мисля че недвусмислено показахме, че можем да се справим с всяка ситуация по най-добрия начин!

Radio Fresh!: Първият ти сингъл от Body Language Slow носи някакво ретро усещане, но в същото време те удря по челото с модерното си звучене. На слушателите на Fresh ще им е интересно да поразкажеш повечко за този хит, Кайли!

Kylie: Slow е просто… Когато чух песента за първи път като демо запис си помислих: “Това е велико!” Наистина е могъща в простотата си, в същото време не те оставя на мира – държи си те в плен…обичам тази песен и, да, мисля, че има някакво леко ретро излъчване, но…при всички случаи си мисля, че е по-скоро модерна. Да ви разкажа как я записахме ли? Добре…това беше един доста интересен ден. За първи път работех с Емилиана и Дан, които ми помогнаха за написването на Slow…В студиото им навсякъде по пода имаше килими от овча кожа сигурна съм в това (и да уточня – от Австралия). Мисля, че непосредствено преди да работим вокалите, бяха записвали някаква китара, защото микрофоните бяха ниско долу и ми се наложи да пея на колене – за първи път. Това беше денят, когато ми се случи тази шантава история. От страни вероятно е изглеждало странно – сякаш някой ми беше направил номер. Ей така - вече работех с тези хора, с които никога досега не бях работила, написахме песента, чух се с приятели по телефона, дори ми звъняха от полицията – всякакви неща се случиха и в края на деня аз бях…разбирате ли и това беше от онези дни, в които обикновено си казвам: “Това ли е моят живот?! Наистина ли се случват тези неща, ОК дай все пак да запиша вокалите, а?” Може би заради атмосферата в студиото аз пях, както никога до този момент, гласът ми беше един такъв нисък, дълбок и невероятно интимен. Но смятам, че дори и без вокалите песента е секси, и, както съм казвала и на други места, уцелва те точно в десятката! Така че вокалите си дойдоха съвсем естествено, като отражение на музиката…

Radio Fresh!: Как се сработи с авторите на Slow, къде ги намери?

Kylie: О, това е работа на мениджмънта ми! Те ми споменаха за Емилиана на няколко пъти и въпреки, че се опитваха да въвлекат едва ли не всички в проекта, вече ви казах – когато чух Slow, по която тя и Дан работеха изпитах същото, както когато чух за първи път демото на Can’t Get You Out Of My Head. Емилиана е от Исландия и се надявам, че не се е засегнала, когато й казах “О, всички ли от там сте такива!”, а тя изглеждаше доста…шантаво! Но…и двамата са много сладки, в работата си също – нещата на пръв поглед изглеждат изключително прости, но не са. Както се получи и със Slow – няма много отделни моменти в нея, но тези, които ги има, са верните! Мога да кажа, че беше удоволствие да работя с тях, в мъничкото им студио с чергите от овча кожа, всичко беше толкова хубаво!


Radio Fresh!: Определено в “Body Language” не се усеща отчаяние и липса на увереност, но дали не сте позабавили доста темпото, Кайли?

Kylie: Това беше, честно казано, решено съвсем в началото – разбрахме се да понамалим малко темпото. Вкарахме повече чил-аут, но си оставихме типичните груув моменти, които те карат да танцуваш. И, знаеш ли, запитах се “Закъде се бях разбързала толкова?!”


Radio Fresh!: Кайли, ако ми позволиш ще цитирам едно от ревютата на “Body Language”, където по повод песента ти “Chocolate” се казва: “Толкова е секси, че трябва да върви с препоръка да се пази от деца!” ...

Kylie: Да, “Chocolate” беше…Мисля си, че ако можем да говорим за момент на перфекционизъм в албума, то “Chocolate” е това! Изненадващо, но минахме по доста трънлив път, докато не я свършихме. Първоначално в средата имаше рапиране и сериозно се говореше да поканим някой рапър да си го направи, аз обаче не бях съгласна! Ами да, включваш си телевизора и отвсякъде те заливат подобни неща, да рапираш в нечия песен не е необичайно. Не е впечатляващо, де, поне за мен е така! Тази песен ту влизаше в албума, ту не я включвахме, но това не странно, като се има предвид, че излизането на целия албум беше под въпрос. Това парче се оказа много важно, заради него едва не оставихме албума за началото на 2004-та! Така че се наложи да оправим средата, албумът отново излезе на дневен ред и, ето ни тук, където сме в момента! Проблемът с “Chocolate” се оказа много поучителен за мен. Беше средата на лятото, когато я записахме, в едно осветено от слънчева светлина мъничко студио, в което имаше всичко друго, но не и климатик – толкова високотехнологично, а?! Както и да е - имаше някакъв вентилатор, който обаче нямаше да свърши работа при всичките леки вокали, които трябваше да запиша… А и те всичките се оказаха такива, наложи се да ги има в изобилие. Буквално се разтапях в това студио, но понеже съм си такава - борбена, си казах: “Ще остана тук, докато се налага!” В края на краищата обаче не изържах и прошепнах на микрофона: “Вече не ми е смешно, момчета, започвам да изчезвам, нека просто дойда при вас!” Всичко си беше до време де, проверих колко дълго мога да изкарам на тази жега, с толкова малко кислород, имайки да пея нещо, за което се изисква много напрежение. Изтощаващо беше, но си струваше, звучи наистина прекрасно!


Radio Fresh!: Кайли, това си е направо една перфектна идея – да записваш в Испания…

Kylie: И аз стигнах до този извод, докато течаха записите, доста голяма част от албума е записана в прекрасно студио на име “El Cortijo”. И какво… колко години ми трябваха – 15-сет, за да стигна до тази идея да записвам на такова обаятелно място. Не само обаятелно, а и действащо релаксиращо, встрани от това великолепно студио, с гледка към планинските масиви и към пристанището на града, всъщност най-ведрият спомен ми е от…храната. Всеки път, когато нашата готвачка Анита се появеше, кълна се, всички я посрещахме, скимтейки като кученца, посрещащи стопанина си: “О, Анита, какво има за хапване?!” Тя ни подкрепяше със силна храна и червено вино, беше направо великолепно… И ставахме много по-продуктивни - вкъщи имахме факсове, телефони, интернет, това…онова, а тук…“О, боже, как бих искала да си взема това като фототапет”. Надявам се да мога отново да записвам на подобно място…


Radio Fresh!: Кайли, какво наистина се случва с песните, които не влизат в крайна сметка в албума? Не е ли прекалено трудно да отхвърлиш нещо, което смяташ, че ти допада?

Kylie: Разбира се, че е трудно и аз съм щастлива, че с екипа ми нямахме особени разногласия по този въпрос, всички песни в албума си тежат на мястото, ние ги одобрихме безпрекословно. В началото ти се струва по-лесно, защото материалът, който остава настрана все пак може да бъде използван в Б-страните на сингъл или да влезе като екстра трак, просто още не му е дошло времето. Тези песни все някъде ще влязат. Стига се и до момент, в който вече разполагаш с 15-тина потенциални за албум и, когато трябва да станат 12-сет - тогава идва истинският стрес. Тогава се решава, кои песни ще влязат и кои няма да бъдат избрани. Това е трудният момент, но смятам, че веднъж вземеш ли, макар и трудно, решение вече ти е по-лесно да си кажеш: “Е, какво пък толкова, това са 12-те песни от албума за добро или лошо!” В “Body Language” стигнахме точно до този брой, въпреки че в началото бяха 13-сет, но няма да ви кажа коя беше 13-тата. Беше ни трудно да се разделим и с нея, идва момент обаче, в който си слагаш тъмните очила и започваш да се преструваш, че тя просто никога не е съществувала, а в албума винаги си е имало 12-сет песни. Така се получава…

със съдействието на "Анимато Мюзик"


Коментари


flash