Турските сериали шестват по света

В Париж или в Ню Йорк почти никой не е чувал за Сонгюл Йоден и Къванч Тътлату. Но в Дубай, Астана и дори в Атина тези двама турски актьори са идоли, които зрителите боготворят, и са символ на удивителния международен успех на сериалите, произвеждани в Истанбул.

Сериалът "Перла" от 2005 г. постави началото. Пет години по-късно последният епизод на мелодрамата беше гледан от над 85 милиона зрители от Мароко до Сирия. Днес Сонгюл Йоден е известна там само под името на своята героиня в сериала Инджи, а Къванч Тътлату е известен колкото Брад Пит и Леонардо Ди Каприо.

"Този успех наистина беше голяма изненада", споделя актрисата. "Ние всички бяхме дебютанти - актьорите, режисьорът. Наистина не очаквахме този успех. Навсякъде ни посрещаха като поп звезди", допълва тя.

След "Перла" заваляха нови турски сериали, които превзеха малките екрани в Близкия Изток, на Балканите и в Централна Азия. Там те подобряват всички рекорди по зрителски интерес, оставяйки далеч назад американските сапунени опери, египетските сериали и южноамериканските теленовели.

През 2011 г. Турция продаде в чужбина сериали за над 10 500 часа, които бяха гледани от около 150 милиона зрители в 76 страни и донесоха приходи от 68 милиона долара. В момента страната е на второ място сред държавите, произвеждащи сериали, веднага след САЩ. Продуцентът Фатих Аксой отдава успеха на качеството на турските продукции и най-вече на приспособяването им към вкусовете на публиката, жадна за мелодраматични измислици и исторически саги, възхваляващи великолепието на Османската империя.

"Нашите сериали са добре направени и отговорят на нашата чувствителност", казва директорът на компанията Меиапим. "Американските сериали са предимно екшъни. При нас има екшън, но показваме как той засяга живота на героите", допълва той.

За да стигнат още по-близо до зрителите, сценаристите създават местни версии на холивудски сериали. "Анатомията на Грей" ("Doktorlar") и "Отчаяни съпруги" ("Umutsuz Evkadinlari") вече имат своя турски еквивалент. "В моята версия на "Отчаяни съпруги" жените са мюсюлманки, те четат Корана и когато някой умира, си покриват главата", казва Фатих Аксой, който продуцира 40 епизода на година за приключенията на Ясемин, Зелис и Елиф, източните копия на Сюзън, Габриел и Линет.

Продуцентите изваждат от сценариите си всичко, което би могло да шокира или да засегне "доброто морално развитие на младите", заради страх от санкции от турския Върховен съвет за аудиовизуални изкуства. Следователно никакви любовни сцени, нито препратки към хомосексуалността. В турските "Отчаяни съпруги" синът хомосексуалист на една от героините е ловко превърнат в хулиган.

Макар и излъскани, тези турски сериали имат огромен успех, както в Турция, така и в чужбина. "Харесват ни в Близкия Изток и на Балканите, защото културите ни са близки", казва режисьорката на "Umutsuz Evkadinlari" Ейлем Коза. "И тъй като сме по-свободни в Турция, публиката ни смята за модели", допълва тя.

Ислямско-консервативното правителство в Анкара също се възползва в търсене на всички влияния в момент, когато се стреми към статута на голяма сила, не само регионална. Какво по-добро от успешен сериал, за да се подкрепи завоевателната дипломация.

Сонгюл Йоден редовно внася своя чар до премиера Реджеп Тайип Ердоган в чужбина. "Горда съм чрез сериала да покажа истинското лице на Турция", казва тя. "Чрез тези сериали нашите съседи откриват не само истории, но и Турция", потвърждава Хюлия Танрийовер от университета Галатасарай в Истанбул. "Това със сигурност е една деформирана Турция, но винаги има частица реалност. Тази на една мюсюлманска страна, която е европеизирана и относително развита. За страните тук Турция е малко като Запада", допълва социоложката.