Писателят Иво Казар ще съди холивудска компания за откраднат сценарий

В България има талантливи автори с оригинални идеи, които обаче явно е по-лесно да бъдат откраднати, отколкото осъществени. Това се е случило с българския журналист и писател Иво Казар, разказа самият той пред БГНЕС.

В началото на 2011 г. той написва сценарий за хорър филм, озаглавен "Чернобил, моя любов", и започва го да предлага на наши и чужди режисьори и продуценти. Повече от година – никакъв отговор. Докато тези дни Иво най-ненадейно се натъква на филмов трейлър, от който разбира, че сценарият му е изплагиатстван и готовият вече филм предстои да се появи по екраните. Дори заглавието е сходно – "Чернобилски дневници". Компанията-производител е Alcon Entertainment, базирана в Холивуд.

"Изглеждайки трейлъра, едва не припаднах", разказва Иво. "Този сценарий го бях обмислял с години. Все нещо не достигаше на историята, все вървеше по клишето, докато един ден ми хрумна идеята за дете, родено в района на Чернобил година след ядрената авария през 1986 г.; родено вследствие радиацията с чудовищни малформации, изразяващи в буквално сатанинска мутация – рогато, опашато, крилато. 25 години по-късно то вече се е превърнало в демон, по-точно демоница, красива, но жестока и кръвожадна, и все тъй привързана към старото си плюшено мече, защото на ментално ниво си е останала дете. Чудовището обитава Припят – град, построен специално за персонала в Чернобилската АЕЦ, обезлюден след като реакторът гръмва, и не търпи конкуренция, каквато съзира в снимачния екип, появил се в града-призрак, за да снима документален филм. Ключов персонаж е и Майора, единственият, отказал след катастрофата през 1986 г. да напусне Припят. Заради чудовището. Неговата дъщеря".

След като завършва сценария си, Иво го изпраща едновременно на три руски кинокомпании, сред които се откроява "Базелевс", собственост на нашумелия Тимур Бекмамбетов, на американската кинокомпания UFO, която има база у нас, както и на доста родни кинаджии.

"Не казвам обаче, че сценарият е откраднат от "Базелевс" или че "течът" е станал чрез този или онзи, но все пак "течът" е факт", споделя Казер. Сценарият е очевидно изплагиатстван и това е ясно за всеки, прочел неговата творба и съпоставил я с плагиата. Но как сценарият на Иво е стигнал до компанията Alcon Entertainment, с която авторът никога не се е свързвал? Как "Чернобил, моя любов" се е превърнал в "Чернобилски дневници"? Според Иво това е уравнение с много неизвестни, чието решаване е сложна задача: "Някой някъде по веригата е злоупотребил. А после следите са криво-ляво заметени чрез "пипване" на сюжета – не е снимачен екип, а група младежи, озовали се в Припят в търсене на "екстремни преживявания", Майора е "повишен" в полковник, мутантът-чудовище е променен, плюшеното мече вече кукла и т.н.".

Тук трябва да се отбележи, че първата информация за "Чернобилски дневници" се появява през ноември 2011 г. – което Иво установява след ровене в интернет. За пръв път тогава се споменава, че се снима такъв и такъв филм. Което е странно, защото в Холивуд принципно не постъпват така. Там първият анонс идва веднага, щом е дадена зелена светлина на проекта, като на този етап режисьорът може още дори да не е избран. Освен това в кратката дописка в нета изобщо не се споменава думата "Чернобил" – заглавието е съвсем различно. Според лаконичния анонс за филма, група младежи се озовават в призрачен град, обезлюден след ядрена авария, и изведнъж се оказва, че "не са сами". Толкоз. И изведнъж, половин година по-късно – "Чернобилски дневници"!

"Няма да е леко. Но на война – като на война! В търсене съм на добра адвокатска кантора, специализирана в защита на авторски права, а най-добре и с контакти в чужбина. Ще видим какво ще стане". И в заключение, Иво добавя: "Но дори да я спечеля, тази война, горчилката ще остане. Защото съм наясно, че при така стеклите се обстоятелства филмовият зрител вероятно никога няма да види моят сценарий на лента."