Нов pop-up ресторант разказва историите на бежанците в България чрез универсалния език на храната

На 20 юни 2024 г., Световният ден на бежанеца, в София официално отваря врати pop-up ресторант "Храна за размисъл". Той дава начало на едноименната кампания на Агенцията за бежанците на ООН, която цели да насърчи разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците, като представя традиционни ястия от техните родни страни и споделя техните лични истории.

Национално представително изследване проведено през април 2024 г., по поръчка на Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), показва, че 53,6% от българите нямат формирано мнение за бежанците, а 72.2% не са имали пряк контакт с тях.

"Храна за размисъл" използва универсалния език на храната, като поставя на фокус ястия от страните на произход на бежанците, за да насърчи разбирането и приемането на техните култури и истории.

Кампанията цели да разшири разбирането и съпричастността на българското общество към бежанците чрез един от най-универсалните езици – този на храната. Поставяйки знак за равенство между техните непознати истории и непознатите ястия, "Храна за размисъл" иска да мотивира българите да опознаят бежанците.

Кампанията залага на разбирането, че за да си формираш мнение за нещо или някого, е нужно да го познаваш. Това важи както за храната, така и за хората.

"Храна за размисъл" започва на 20 юни, когато е Световният ден на бежанеца. Началото на кампанията се отбелязва с официалното откриване на pop-up ресторант в София, а неговото меню включва традиционни ястия от Украйна, Сирия и Афганистан, които носят богатството на културите и споделените чрез тях лични истории.

"Никой не избира живота на бежанец. Също като нас те живеят живота си нормално, докато един ден техните домове и мечти не биват отнети", сподели по повод откриването Седа Кузуджу, представител на Агенцията на ООН за бежанците за България.

Според годишния доклад на ВКБООН за глобалните тенденции, представен през изминалата седмица, един на всеки 69 души от световното население е принуден да напусне дома си. България е приела хиляди бежанци от Украйна, Сирия, Афганистан и други страни. Някои са тук от десетилетия, други са пристигнали през изминалата година. През 2024 г. Световният ден на бежанеца се фокусира върху солидарността, за да изградим свят, в който бежанците са добре дошли.

"Важно е да не забравяме, че всеки бежанец идва с надежда – надеждата да се завърне безопасно у дома. А през това време надеждата им е една – да осигурят сигурност на семействата си, образование на децата си, спокойствие за общността си. Цената на изключването от обществото е много по-висока от цената на приобщаването", допълни Седа Кузуджу.

Pop-up ресторантът представя разнообразни храни от трите държави на произход на най-голяма част от бежанците в България – Украйна, Сирия и Афганистан, както и личните истории на бежанци, пътя им до България и възможността, която са получили да съградят живота си отново у нас. Сред тях са Олександра Микулска – специалист по подбор на персонал в ИКТ сферата от Украйна, Сара Фаизи – ресторантьор от Афганистан и нейният сънародник Халед Мераджудин – музикант и предприемач.

"За мен българите и афганистанците си приличаме най-вече по добротата и гостоприемството. В ресторанта ми съчетавам традиционните афганистански рецепти с българския дух на гостоприемство. Всяко ястие не е просто храна, а мост между нас, възможност за нови приятелства", сподели Сара Фаизи.

"Вкусът на домашната храна винаги ме връща в Украйна. Храната има тази уникална способност да ни свързва с корените ни и да ни напомня откъде идваме, докато продължаваме напред" допълни от своя страна Олександра Микулска.

"Храната има невероятната сила да ни обединява също като музиката. Вярвам, че чрез храната можем да разкажем нашите истории и да създадем връзки, които надхвърлят всяко различие", сподели Халед Мераджудин.

Рецептите, залегнали в менюто на pop-up ресторанта „Храна за размисъл“, са подбрани и приготвени от Имад Аларнаб – сирийски бежанец и известен шеф-готвач. Имад впечатлява не само с изключителния си кулинарен талант, но и с вдъхновяващата си лична история. Успешен ресторантьор в Дамаск, той е принуден да напусне родината си заради войната. След опасно пътуване през Европа през 2015 година той достига Великобритания. В Лондон прави своето завръщане в кулинарния свят със собствен сирийски ресторант, в който организира специални pop-up вечери. Тези събития са кулинарни преживявания, но и културен мост и доказателство за силата на универсалния език на храната. 

Шеф Имад доброволно се включва в кампанията, за да подкрепи идеята за толерантно и подкрепящо общество, споделяйки своята вдъхновяваща история и създавайки уникално меню, което гостите на ресторанта могат да опитат.

"Когато ме поканиха да се присъединя към този проект, не се поколебах нито за миг. Кампанията „Храна за размисъл“ ми е много близка. Наистина вярвам, че преди да съдим за някого, трябва да чуем неговите истории точно както не можем да имаме мнение за ястие, преди да сме го опитали. Чрез храната споделяме нашето наследство, нашите радости, нашите трудности и мечти. Всяко ястие разказва история и всяка история заслужава да бъде чута", сподели шеф Имад.

След закриването на pop-up ресторанта мисията на "Храна за размисъл" ще продължи. Целта на кампанията е да създаде платформа, която обединява бизнес организации, институции, неправителствен сектор и доброволци за промяна в обществото, които вярват, че да опознаеш нов човек е като да опиташ непознато ястие – интересно и обогатяващо.

Научете повече за "Храна за размисъл" на https://hranazarazmisal.bg/

Данни на ВКБООН за България:

Към края на 2023 г. България демонстрира своя ангажимент към глобалната криза на принудителното разселване, като предоставя временна закрила на над 67 700 украинци. През същата година страната отчита рекордно високи нива на молби за убежище – повече от 22 500 – подадени до Държавната агенция за бежанците, което е най-високият брой през последните три десетилетия. През 2023 г. България предоставя международна закрила и хуманитарен статут на над 5 700 бежанци, основно от Сирия, Афганистан и Ирак, което представлява увеличение с 32 процента в сравнение с предходната година. От 2021 г. България е получила около 11 000 молби от непридружени и разделени деца. Тези данни подчертават ключовата роля на страната в подпомагането и подкрепата на хора, разселени поради конфликти и климатични кризи, както и нарастващото ѝ значение в усилията за закрила и решения за бежанци и лица без гражданство.

ЗА ООН ЗА БЕЖАНЦИТЕ:

Агенцията на ООН за бежанците, ВКБООН, закриля хората, принудени да напуснат домовете си поради конфликти и преследване. Работи в над 130 държави, като помага на милиони хора, оказва животоспасяваща подкрепа, защитава основните им човешки права и им помага да изградят по-добро бъдеще.